Запознаваме се с Виктор, момче на около 12 години. Смазан и потиснат от реалността, в която живее, той намира бягство в книгите и мечтае за приключения. Но още преди да го последваме в приказното измерение, вече се потапяме във вълшебство. Което по-късно избухва като цвят в косите на прекрасната Еми. Момичето просто ей така, идва във влака за Бургас и повежда момчето на шеметно пътешествие заедно с нейния вълшебен куфар... Все нови чудатости и изненади изникват на всяка следваща страница, увличат ни в един прекрасен, богат на места и колоритни образи свят. Ще пътуваме с летящ кораб; ще посетим небеснен град и омагъосани гори; мeста, мрачни и отчаяни като смъртта... По пътя на една невъзможна спасителна мисия, но... нищо не може да разубеди Еми, щом веднъж си е наумила нещо.
Героите са много симпатични, много живи. Злодеят си има история, това го прави доста реалистичен и плътен, оправадава това което е, а мотивите му са съвсем ясни. И не е лесен за побеждаване! Ако може да се обобщи, да, това е приключенска книга за приятелството, изкуството, саможертвата и първите любовни трепети.
Авторът споменава реверанс към Зелазни и Ле Гуин. В първия случай - може би порталите към други светове? ("Хрониките на Амбър") Аз лично видях препратки към "Приказка без край", "Звезден прах" и "Тъмните му материи", все мои любими фентъзи книги. Даже ми донесе асоциации за играта Diablo II.
Много ми хареса намигването към художника Петър Станимиров в началото на книгата.
Защо я избрах за визуализиране:
Лесно ми беше да си представя всичко. Цветно и истинско. Веднага ми стана любима, защото се свързах емоционално с героите.
За корицата и илюстрациите:
Не мога да си представя по-хубава корица. Това е съвършеното решение. Това шарено петно, което се завихря - мантията за злодея, напрегнатият момент, необятните височини и дълбини във фона. И Еми. Изображението и заглавието се свързват идеално едно с друго.
Илюстрациите са прекрасни, нежни, бих казала поетични. Много ми се искаше да бяха цветни и изразих част от това, което видях през моя поглед.
Малко тъжно ми стана, че не заминахме все пак за родния ми град. Познато ми е това пътуване с влаковете София - Бургас през детството. Но, да кажем, че това е друга приказка.
Много ще се радвам, ако има продължение. И се надявам и на моя син да стане любима, когато порасне.
С това ревю започвам серия от ревюта с моя визуална реакция към тях: илюстрации, корица, разтвори. Нарисувах Еми и небесния град:
Няма коментари:
Публикуване на коментар