Това ревю ще е донякъде за "Лов", но и за цялата поредица дотук.
Не! Къде е "Мрак", питам аз. И защо няма още книги за Бънк Ромеро след нея?!
Героят и световете на поредицата ми влязоха като органайзер под кожата. Толкова реални, с естествено свързани истории и събития; случаите са страшно заплетени, дори да се опитвах, не можех да се досетя за развръзките им. Изтъкани доста интелигентно, увлекателно и информирано.
"Лов" продължава сюжетно от предишната "Мъст", където Бънк и Барбара яко са го загазили и за моя радост заминават за друга планета. Случаите, по правило много преляти едни с други, продължават да се изпречват пред нашия детектив, но този, при който той загуби обонянието си, се отличава с особена драматичност и взривоопасна мощ.
Финалът на "Лов"! Толкова силен. Тъкмо си мислех, че нищо вече не може да ме шокира в тази своеобразна адреналинова бомба, наречена книга, и хоризонтът на събитията се разля като ударна вълна и ме помете.
За мое щастие се нагласих да ми е много гнусна книгата, с което явно си изградих психологическа защита и понесох доста умерено побиващите тръпки-рефлуксни описания на буболечки. :D Това, към което все не успявам да се пригодя гладко, са кървищата. Значи, аз съм човек, имайте предвид, със страст към анатомията и по-специално костите и мускулите, но заради здравословни проблеми все не съумявам с лека ръка да се радвам на предоставените ми дози ужасяващо напрежение.
Слушах в Сторител с чудесния разказвач Никола Стефанов.
Рисунките са мои фен-артове.
